 Първият мултимедиен роман в България. Мултимедиен диск (2007 г.). Проектът се осъществява с подкрепата на Регионален ресурсен център за култура „фабриКата” (Габрово).
Концепция, сценарий, фотография, късометражни клипове: Момчил Цонев Живопис: Николай Панайотов Художествен дизайн: Радостина Рачева – Руди Фотография: Климент Костов |
|
|
 "Мултимедиен роман Кухнята" и "Мултимедиен роман Апартаментът" са арт инсталации на предмети, текстове, картини и аудиовизуални елементи от мултимедийния диск „Мултимедиен роман” (2007). Включени са и картини на Николай Панайотов. Проектът се осъществява с подкрепата на Регионален ресурсен център за култура „фабриКата” (Габрово). Премиера: Бялото училище, 7.05.2007 г.; Регионален исторически музей – Габрово, 22.05.2007 г. |
|
|
 2006-2007 г. Участници: Сисил Фолвек, Ан Лакотюр, Лоран Бештел (Франция), Николай Панайотов (Франция-България). Уъркшопът се провежда през лятото в ателиетата на Бялото училище. |
|
|
 Специално проучване за отношението, очакванията и информираността на местната общност в село Стоките за дейността на Фондация „Бяло училище”. Септември 2007 г. Статията “School Memory”: the experience of White School Foundation in the village of Stokite" в броя “Art and Community Development” на списание “Community Development” oтразява резултатите от проучването „Бялото училище – големите надежди?”.Текстът може да бъде прочетен >ТУК. |
|
|
 Фондация „Бяло училище” и художникът Николай Панайотов организират свободни класове за визуални изкуства. През лятото деца от село Стоките и региона посещават ателиетата на Бялото училище и се учат да рисуват. Инициативата е насочена към стимулирането на младите хора да водят активен живот чрез изкуство. |
|
|
 Литографско портфолио с поеми на Албена Димитрова и рисунки на Николай Панайотов (2006 г.). Изданието е представено във Френския институт (София) и галерия „Ирида” (София) през 2007 г. |
|
|
Издание с поеми на Кирил Кадийски и картини на Николай Панайотов (ИК „Колибри”, 2005 г.)  Аз вярвам в добрите изкуства, които могат да си сътрудничат по някакъв начин и да се преливат едно в друго, и от тази гледна точка да има синтез. Нашия синтез с Кирил е започнал може би случайно, тъй като са ни събрали някакви обстоятелства, това беше в периода на демократизация на българското културно пространство, когато можеха да се правят изложби, без да се минава през журита, и да се издават книги, без да се минава през държавни издателства. Така че Кирил беше започнал да прави самиздат, а аз самият правех изложби не само в официалните салони на „Шипка” 6, но и в апартаменти и алтернативни пространства. Другото, което ни свързва, според мен генерално, е, че ние изпитваме някакъв вид преданост към изкуството. Оттук нататък дали ще се получи твърд краен резултат, това е само следствие. Н. Панайотов
|
|
 Експериментален игрален филм, създаден от младежки екип от Парижката филмова школа LaFEMIS, 2005 г.
Ресижура и сценарий: Ганаел Папион и Божина Панайотова. |
|
|
